Действията на Русия – основание за прозападната позиция на България

Паметникът на Цар Освободител се издига срещу Народното събрание. Наскоро реставриран, Царят с манифест с позлатени букви в ръка, е впечатляващ. Но бдителния му поглед и разположението му срещу парламента, символ на българската демокрация, му придава известна двузначност, още повече заради случващото се в Украйна.

Тази двузначност се наблюдава системно в най-новата история на България. През 1878 г. Русия е освободителка. През 1944 г., като съюзничка на Обединеното кралство, тя сваля от власт фашисткото правителство. Следват обаче 45 години на комунистическа репресия. В сравнение с бившите комунистически държава, България е може би страната с най-бавен и продължителен преход, което означава, че много овластени фигури, чиято лоялност не се е променила, са запазили влиятелните си позиции. Има хора, които изпитват носталгия по този период.

Много българи са свързани с Русия и руския народ чрез силни културни и лични връзки. За руснаците България отдавна е ваканционна дестинация, а сега и място за инвестиции в недвижима собственост. Търговските връзки са устойчиви, значителни, но не и преобладаващи: Русия е седмият по значение експортен пазар за България (първите шест са държави-членки на ЕС). Но Русия държи много от енергийните карти в България. Често чувам и чета, че в България има силни бизнесмени с икономически интереси и политическо влияние, които са свързани с Русия.

Всички фактори, предпоставящи към тази двузначност, могат да бъдат доловени както в разделението на общественото мнение в България спрямо Русия, така и във вътрешнопартийните различия. Една интересна графика, появила се наскоро в блога на Раул Рупарел от „Отворена Европа”, отразява отношението на държавите-членки на ЕС към санкциите срещу Русия. Тя показва България в крайна позиция, което е необичайно за нея предвид умерения ѝ подход.

Все пак ситуацията в Украйна е ясна. Само дни след изненадващото решение на президента Янукович да избяга от столицата, вместо да се изправи пред протестиращите, Русия разположи войски и окупира Крим, организира „референдум”, провел се без каквото и да е свобода, и промени собствената си конституция, за да може да анексира територията. С други думи, Русия завзе със сила част от европейска държава за по-малко време, отколкото е нужно да се купи къща.

Русия демонстрира незачитане на върховенството на закона и международната правна система. Стана ясно, че претекстът ѝ за действия е несъдържателен. ООН, ОССЕ и Съветът на Европа (организации, в които Русия членува) не откриха доказателства за наличието на каквато и да било агресия спрямо рускоговорящите малцинства в Украйна. Сега модела на Крим се прилага и в Източна Украйна, като контролираната от Кремъл руска телевизия подготвя пропагандната почва, за да обоснове евентуална военна намеса. Не може да има претенция, че Източна Украйна е част от Русия. Не е за вярване, че в ХХІ век в Европа се случва подобно нещо.

Като демокрации, страните-членки на Европейския съюз (и политическите партии с европейски ценности) трябва да се обединят и гласно да се обявят срещу руската агресия. Трябва ясно да покажем, че по-нататъшна ескалация няма да бъде толерирана и ще има икономически и политически последици. Трябва да работим заедно, за да убедим Русия да преустанови военния подход и да продължи дипломатическия диалог с украинското правителство. Русия и страните, подписали Женевското споразумение от 17 април, трябва да подплатят думите си с дела и да използват влиянието си за деескалация на ситуацията в Източна Украйна и намаляване на напрежението. Държавите-членки на ЕС трябва да подберат правилния пакет от санкции в подкрепа на думите ни. Трябва също да вземем бързи мерки за освобождаване на нашите икономики от зависимостта от руски енергийни източници.

Не вярвам, че България трябва да се безпокои за последиците от санкциите. България има основателни притеснения в отделни сектори и трябва да продължава да търси гаранции, че партньорите ѝ го осъзнават. Тези притеснения се разбират и изслушват внимателно. Решения по подобни въпроси налагат съгласието на всички държави-членки, включително България.

Но дебатите по санкциите не трябва да прикриват ясното и недвусмислено послание, което ние, като демократични нации, вярващи във върховенството на закона, трябва да изпратим на руското правителство. България и балканските ѝ съседи са уязвими пред една агресивна Русия, която продължава да действа незаконно заради собствените си интереси. Солидарност и решимост сред държавите-членки на ЕС и НАТО, включително България, са нашата най-добра защита.