Пирин, където се чувствам напълно свободен

от Джеймс Хюс

Джеймс Хюс живее в България вече повече от 18 години.

Пирин планина е огромен простор на девствено място, едва докоснато от цивилизацията. Отдалечена и дива, планината дава пълна свобода на авантюристите! Помощта с хеликоптер е мечта, подкрепата в планината е ограничена, но това е хубаво. Пирин е неподправена и свободна. Ако сте в планините на България за ден, или попаднете встрани от утъпкания път, най-вероятно ще срещнете някой познат. Това е неподправено място, населено от една малка общност от велики хора! Какво повече може да поиска човек?

Когато се преместих тук, ски курортът Банско се строеше и се превърна в причината да се установя. Сигурно звучи странно, че някой ще се повлияе толкова много от хобито си, но ей… прочетете! Аз не съм професионален скиор, спонсориран от компания, не се снимам и в клипове, като част от един от онези екстремни филми, където всеки кара ски на недостъпно място в Аляска. Аз съм просто човек, който обича да се спуска. Още не мога да се наситя на чувството на щастие от това, че съм в планината с приятели, далеч от тълпите. Спокойствието на гората и величието на планината, в съчетание с биенето на сърцето и адреналина от спускането надолу по хълма, е опияняваща комбинация, която ме пленява вече 18 години.

България предлага много добро свободно спускане за скиорите. Причините за фрийрайд са ясни за тези, които го практикуват. Удоволствие, тръпка, вълнение – те са част от нас, но много повече от това е, че можем да се възползваме от тях. Да оставиш следа, която ще изчезне за ден. Да изпиташ онзи момент, когато всичко се получава – перфектен сняг, перфектна линия. Екстремното каране е един от малкото моменти, в които напълно държим живота си в ръце. Чувстваш се жив. В момента, в който се спуснеш по билото, то се превръща в котловина. Надпреварата е изцяло твоя, сладостта на снега е твоя. Притежаваш този момент и се чувстваш напълно свободен. Само ти и хълма. Свободата няма предпазни мрежи, никой не е виновен, ако нещо се случи. Това малко планинско място е мое! Ако се спасиш, наклониш, покажеш страх, колебание и не успееш да завиеш, ще пострадаш. Усещането, че доминираш над майката природа; усещането, че оцеляваш – за това иде реч. Тръпката от хвърлянето на зара и оцеляването, когато залогът е толкова голям. Излизането от границите на тялото, ума и спорта въобще. Спокойствието от натрупания опит; дзен усещането на момента.

Съберете всичко това и може би ще придобиете бегла представа. Това е, заради което обичам България.

Снимка: Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил