Да помним Крим

от Сара Райли

Джонатан Алън напусна поста посланик на Великобритания в България през януари 2015 г., когато изтече мандатът му. Сара Райли стана временно изпълняваща длъжността британски посланик в България. Този блог е написан от гост блогър Сара Райли.

Преди година Кремъл помогна да се осъществи незаконен и нелегитимен референдум в Крим. Това действие завърши с анексирането на полуострова от Русия и отнемането му от Украйна. Картата на Европа беше насилствено преначертана, а настъпващата в Източна Украйна криза се задълбочи.

Миналата седмица лидерите на държавите-членки на ЕС потвърдиха заклеймяването на незаконното анексиране на Крим. Подобен беше отзвукът и от международната общност, включително и от британския министър на външните работи Филип Хамънд.

Така нареченият референдум, който бе организиран за две седмици, бе подигравка с демократичните принципи. Липсваха независими, международни наблюдатели. Вместо тях елитни руски войски наложиха волята на президента Путин. Не бива да се съмняваме в принадлежността на тези бойци. Снаряжението, акцентът и начинът им на действие им показаха, че са руснаци, макар и да не носеха обозначителните си знаци.

В дните преди така представения референдум, украинските телевизионни канали в Крим бяха спрени, а всеки, който се осмеляваше да говори срещу руската военна окупация, беше заплашван и тероризиран. Няколко души изчезнаха, други бяха намерени мъртви, а един от тях и с белези от мъчения.

Всичко това беше извършено под претекста на невярното твърдение на руското ръководство, че правата на рускоговорящото население в Крим са под заплаха от Киев. Тази цинична постановка беше лишена от всякаква достоверност.

Всъщност, едва наскоро, Владимир Путин призна в интервю, че е планирал анексията на Крим седмици преди фалшивия референдум. През цялото време той твърдеше пред международната общност, че не обмисля възможността Крим да бъде присъединен към Русия и отричаше присъствието на руски войски.

Знаем, че никога не е имало заплаха за рускоговорящото население в Крим или в която и да е друга част на Украйна. Малко преди анексията върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства заяви, че „няма доказателства за насилие или заплахи”.

В действителност, докладите на ООН, на върховния представител на ООН по правата на човека и на представителя на Съвета на Европа по правата на човека ясно показаха, че едва след руската окупация човешките права в Крим са били заплашени. Ефектите от това бяха усетени особено силно от етническите малцинства на полуострова, като голямата татарска общност.

Изключително важно е анексирането на Крим да не бъде омаловажавано. Агресивните действия на Русия там и в Донбас са заплаха не само за Украйна, но и за останалата част от Европа.

Като анексира украинска земя, наруши териториалната неприкосновеност на Украйна и дестабилизира източната част на страната, чрез непрекъснато разполагане на войски и оръжие, Русия постави под въпрос демократичния ред в XXI век и скъса с международните правила.

Тези действия са очевидно нарушаване на редица международни ангажименти на Русия, включително на Устава на ООН, на Хелзинкския заключителен акт на ОССЕ и на Споразумението за статута и условията за пребиваване на Черноморския флот на територията на Украйна от 1997 г. Това е причината Русия да бъде изолирана в Съвета по сигурност на ООН и в по-широката международна общност.

Ето защо всички държави-членки на ЕС трябва да се изправят пред предизвикателството, което действията на Русия поставиха пред споделените ни ценности и обща сигурност. Никоя държава, без значение колко е голяма, не може да пренебрегва международните норми без последствия. Осъзнаваме, че някои страни-членки, включително България, имат силни, дълготрайни връзки с Русия, заради исторически, географски и икономически причини. Ние не смятаме, че те трябва да избират между Русия и ЕС. Трябва обаче да правим разлика между демократични ценности и незаконни действия.

Не бива да приемаме незаконното анексиране на Крим като нова действителност. Фактите остават същите – това е незаконен акт, Крим остава окупиран и най-уязвимите жители поемат товара на руските нелиберални политики.

Тъжната истина е, че ако Русия не беше окупирала Крим миналата година и принудила жителите му да гласуват под натиска на насочено срещу тях оръжие, хората щяха да продължат да живеят мирно, точно както през последните 23 години. Без да бъдат заплашвани, да изпитват трудности и да са подлагани на физическата опасност. Тези промени настъпиха с незаконната руска анексия.

Но от тази ситуацията има изход. Русия все още може да изтегли войските си от Крим и Източна Украйна, да се придържа към поетите с Минското споразумение ангажименти и да позволи на украинците да управляват собствената си държава.

Докато това не се случи, ние няма да пренебрегваме ситуацията в Крим. Позицията ни е твърда – анексирането на полуострова е неприемливо. Ще продължим да защитаваме ценностите си със санкции, които да накажат отговорните за отнемането на Крим от Украйна.