13th January 2015
Не можем да си позволим да не реформираме Европейския съюз
Географски, Великобритания и България се намират в двата края на Европа. Икономиките ни са различни по размер и структура. Историческият опит на двете държави в изграждане на демократични институции е напълно различен. И все пак, както британският министър на външните работи Филип Хамънд ще има възможност да се убеди лично тази седмица, между страните ни има много сходства, когато става въпрос за дневния ред за реформиране на Европейския съюз.
От началото на финансовата криза през 2008 г. за ЕС е все по-важно да насочи усилията си към ускоряване на растежа и създаване на работни места, които да повишават жизнения стандарт, особено на младите хора. Ясно е, че това може да се случи единствено, ако заедно повишим конкурентоспособността си. Не можем да си позволим да не го направим.
България може да спечели много от един по-конкурентен ЕС. С трудолюбивата си и добре образована работна сила и ниските си разходи, България би имала пряка полза от доизграждането на единния пазар на услуги. А като център на IT технологиите с процъфтяваща репутация за качество, за страната е важно единният цифров пазар да се развива не на думи, а реално. Лудост е, че през XXI-ви век търговията с физически стоки е толкова по-лесна от търговията с цифрови продукти и услуги.
Споразуменията за свободна търговия, особено Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), предлагат много възможности за България по сходни причини. И като държавата с най-висок дял на семейни фирми в ЕС, България подкрепя с ентусиазъм предложението на Великобритания микрофирмите да бъдат освободени от цялото бреме на бюрократичните процедури на ЕС, (макар че подобна нужда може би съществува и по отношение на българската бюрокрация!) Двигателят на тези промени трябва да бъдат бизнесът и потребителите, които да направят реформите свои и да консултират законодателите на национално и европейско ниво.
Филип Хамънд ще говори също и за убедеността на Великобритания, че трябва да се предприемат действия по отношение на това, което наричаме демократичен дефицит в ЕС. Избирателната активност на всеки следващи европейски избори е все по-ниска. В същото време, в много държави, включително и във Великобритания, се засилва чувството на отчуждение от Брюксел. Великобритания иска националните парламенти, работещи заедно в рамките на ЕС, да имат по-силен глас при вземането на европейски решения. На 19 декември миналата година Ангела Меркел заяви: „Както стана ясно от европейските избори, хората не смятат, че Европа трябва да прави всичко. Европа трябва да прави това, което националните държави не правят така добре.”
Не очаквам свободното движение на хора да се дискутира много. Измина повече от година от премахването на преходните ограничения, коeто британското правителство винаги е заявявало, че ще направи. Позицията на министър-председателя Дейвид Камерън винаги е била ясна – „нашата отвореност е част от нашата идентичност”. Усилията ни са насочени към спиране на хора, които биха се възползвали от системата ни на социални помощи.
Филип Хамънд ще обсъди много други важни въпроси, включително агресивното отношение на Русия в Украйна и региона, енергийната сигурност, Сирия и пресичането на потока от чуждестранни бойци. Но няма по-важна тема за икономическото ни бъдеще от това да постигнем съгласие за целите на европейските реформи и да убедим партньорите си в ЕС да бъдат смели в тяхното отстояване. Убеден съм, че тази задача ще представлява значителна част от дискусиите преди съвместното европейско председателство на Великобритания, Естония и България през 2017-2018 г.