На 8 август, по време на почивката на крикет мача между Англия и Индия, 11 млади българи преминаха до центъра на игрището за крикет на „Олд Трафорд”. Пред 25 000 човека публика те показаха талант в най-английската от всички игри. Сигурен съм, че това е момент, който никой от тях няма да забрави: звуците, миризмата, вълнението,… но не и гледката. Защото това бяха частично или напълно незрящи играчи на крикет.
България се радва на разцъфтяваща крикет среда, с млади българи, навлизащи в играта с тренировки на Националната спортна академия и в различни клубове. Благодарение на решимостта и отдадеността на двама души – президента на „Юнайтед крикет клуб” Саиф Рехман и управителя на Медицински център „Деца с проблеми в развитието”д-р Даниела Миланова, България постепенно се превърна в световен лидер в крикета за незрящи и в по-общ план за хората със специални нужди.
Спортът има преобразяващ ефект върху тези млади хора. Някои от децата са с церабрална парализа и други сериозни здравословни състояния. Когато са започнали да тренират, те не са можели да се движат или комуникират. Днес дори и при най-тежките случаи се наблюдава подобрение: движение на ръцете към топката, запазване на контрол върху бухалката.
Най-доброто от всичко обаче е, че крикетът дава на тези деца цел и увереност. Когато сложат екипите си те знаят, че те ще правят нещо, което им харесва и за което ще бъдат аплодирани. Ще се смеят и забавляват, ще тренират заедно. Хората ще видят на какво са способни, вместо да се фокусират върху онова, на което не са способни.
Това със сигурност е и правилният подход към това как ние като общество трябва да се отнасяме към децата, независимо дали са с или без специални нужди. Трябва да празнуваме онова, което могат да правят, а не да се страхуваме от увреждането или още по-лошо да ги изолираме и да се дистанцираме от тях.
Незрящите играчи по крикет представиха България на международната сцена. Надявам се, че българите, също като мен, са горди от това, което тези млади хора постигнаха и онова, на което са способни.