Днес ще пътувам до село Томпсън в община Своге, в красивия Искърски пролом. Ще участвам в церемония по отбелязване на 70-та годишнина от смъртта на майор Франк Томпсън, екзекутиран от пронацисткото правителство във военно време.
Томпсън е членувал в Британската комунистическа партия. Разбира се, според мнозина партизаните са свързани с Българската комунистическа партия и с установяването на комунистическото правителство в България по времето на Студената война. Защо тогава британският посланик, представляващ една от ключовите страни в Евроатлантическия алианс, почита живота и смъртта на Томпсън?
Франк Томпсън е студент в Оксфорд, когато избухва Втората световна война. Присъединява към британската армия и става член на елитното управление за специални операции (УСО). Служи в Северна Африка, Сирия, Ирак, Сицилия, Сърбия и България. На 25 януари е пуснат с парашут, за да създаде връзка между британските служители и българските партизани, водени от Славчо Трънски.
На 23 май Томпсън участва в сблъсък между българската жандармерия и Втората софийска бригада за национално освобождение в село Батулия. Той е ранен от жандармерията, заловен и разстрелян в село Литаково. Тогава Томпсън е едва на 23 години.
Днес ще поднеса венец на гроба му, защото, от една страна, трябва да почитаме паметта на мъртвите и най-вече да проявяваме уважение към загиналите заради конфликт между всички държави, независимо дали са военни или цивилни. Това ни напомня, че войната винаги трябва да бъде последната ни възможност.
Правя го и, защото в тази седмица, когато се навършват 70 години от десанта в Нормандия, поставил началото на освобождението на Европа от нацизма, трябва да си спомняме Томпсън и българските му другари, взели участие в това освобождение, без значение какво е последвало.
И най-накрая, правя го, защото трябва да приемаме историята такава, каквато е. Нашата история. Независимо дали става въпрос за векове или десетилетия назад, историята ни е важна, за да знаем откъде идваме и защо нещата са такива, каквито са. И също така, историята не трябва да бъде оставяна да предначертава бъдещето ни и да влияе на убежденията и вярванията ни.
Можем да уважаваме направения принос, докато определяме посоката на собственото си бъдеще. Можем да се гордеем с историята си, но не бива да бъдем нейни затворници.
И нека дам последната дума на майор Франк Томпсън със стиха му „На моите другари“.
„На моите другари“ от майор Франк Томпсън
Както захласнатия в гледка чудна
който извива с мъка своя взор
когато види облак че закрива
лазурния простор,
така и ние, пълни с бодра младост,
погълнали лъчи и красота,
оставихме и книги и любими
и паднахме в един Балкан.
Над гроба ни недейте плака тъжно
защото ние паднахме със чест,
най-много от живота ние искахме
и първи го пожертвахме за вас