от Негово Превъзходителство британският посланик в България Джонатан Алън
Когато в началото на 2014 г. решихме да отбележим стогодишнината на британската резиденция, не подозирахме колко успешна и интересна ще бъде годината. Най-успешното и интересно начинание сред многото събития, които планирахме, беше блогът на посолството. Както сложих началото на поредицата с разказ за живота в резиденцията, така сега имам привилегията да напиша последния блог. И ако в първата история ставаше дума за сградата, то тази трябва да е за хората. Защото това, което се откроява в почти всички публикувани на блога разкази, са изключителните взаимоотношения, които авторите им са създали в тази приветлива и интересна страна.
В годината на стогодишния юбилей бяха публикувани 100 разказа – 50 на български и 50 на английски език. Споделените спомени ни върнаха в различни периоди: 1950-те и 1990-те години, имаше и разкази с днешна дата. Някои от историите разказваха за Великден и Коледа през нелеките години на комунизма, други за бизнес практиките в миналото и в наши дни, както и за опита да опознаеш по-добре България чрез нейното изкуство; имаше и блогове, посветени на красивата природа на страната, особено на Рила, но и на другите български планини. Харесаха ми и историите за импулсивни решения за купуване на ваканционна къща, която впоследствие се превръща в постоянен дом и за мечтаната школа за танци на Шарлийн.
Сред авторите имаше различни хора – от бизнесмени, взели променящи живота им решения след кратко посещение, през Крис П. Бейкън (чието име звучи необичайно на английски) и неговите истории, семейства на дипломати и забавните им разкази, до нашата история как намерихме снимка от церемонията по връчването на акредитивните писма на първия британски посланик в България сър Уилям Харпъм и как се свързахме с дъщеря му Кристин Дей, която беше специален гост на тазгодишния прием по случай рождения ден кралицата – точно 60 години след приема по същия повод, организиран от баща й в градината на резиденцията. Свързахме отново бивши колеги! Прочетете коментарите към този блог, за да разберете как възстановихме контактите между тях години по-късно. Особено приятни за мен бяха две събития, които организирахме през 2014 г. – срещи на бивши британски и на български колеги от посолството.
Всички публикувани в блога истории са пропити с прекрасно усещане за приятелство и уважение. Всички британци, които писаха за България от миналите години или за сегашния й облик, изразяват силната си симпатия и обич към страната и нейния народ. Това е дългогодишната история на взаимоотношенията между Великобритания и България. Така както резиденцията символизира трайното приятелство на нашите народи, така блогът показа трайното приятелство между хората.
Има и друга причина, поради която днес пиша за хората. За съжаление, както се е наложило на много от нашите блогъри, заедно със семейството ми – съпругата ми Лиз и децата ни Луси и Бенедикт, ще опаковаме багажа си по време на коледните празници, за да се подготвим за отпътуване. Тръгваме си, но остават силни приятелства и прекрасни спомени. Сигурен съм, че ще се връщаме често, за да посещаваме любими места и да гостуваме на любими хора и не на последно място, за да покажем на Бенедикт страната, в която се е родил.
И както много от изпратилите историите си за блога, винаги ще носим в себе си частица от България.