30th November 2014 Sofia, Bulgaria

Бизнес начинания в България през последните 30 години

от д-р Барбара Пейдж-Робъртс

Д-р Барбара Пейдж-Робъртс е консултант по международен маркетинг. Тя е свързана с България от много години.

„Прекарала съм по-голямата част от последните 30 години в България, а през последните 10 съм тук постоянно. Считам това за привилегия.” – д-р Барбара Пейдж-Робъртс

д-р Барбара Пейдж-Робъртс
д-р Барбара Пейдж-Робъртс

На пръв поглед София не изглежда толкова различна от времето, когато през май 1984 г. за пръв път дойдох тук, за да проуча бизнес възможностите.

Всъщност има огромни разлики! Не само по отношение на пазаруването – супермаркети, магазини за канцеларски или строителни материали, за които тогава само можехме да мечтаем. В онези дни ако не си донесеше това, от което имаше нужда, нямаше откъде да го намериш! Същото се отнасяше и за ресторантите – всички бяха, разбира се, държавна собственост и имаха странния обичай да примигват светлините около 22:00 часа, за да известят гостите, че е време да си тръгват. Но те всички имаха дансинги и жива музика! Така често се случваше да танцуваме с напълно непознати…

София през 1980-те години; снимка на Барбара
София през 1980-те години; снимка на Барбара
София през 1980-те години; снимка на Барбара
София през 1980-те години; снимка на Барбара
София през 1980-те години; снимка на Барбара
София през 1980-те години; снимка на Барбара

Между 1985 г. и 1987 г. създадох и управлявах представителството за медицинско оборудване на „Оувърсиз Маркетинг Корпорейшън” (Overseas Marketing Corporation) – компания, която представляваше авторитетни британски фирми. Специализирахме и в пренасяне на медицинска техника – създадохме завод за лещи в Стрелча и фабрика за рамки за очила (и двете бяха завършени през 1987 г.). После се появи и фабриката за бебешки шишета „Бебо” (Bebo) в Етрополе, като голяма част от продукцията се изнасяше за Великобритания. По този начин се създаваше поток от много нужната твърда валута. Промишлените панаири бяха съществена част от живота по онова време. Работехме здраво и се забавлявахме здраво. Бизнесът вървеше добре, и това ни радваше.

Бизнесът на Барбара с медицинско оборудване в България
Бизнесът на Барбара с медицинско оборудване в България
Бизнесът на Барбара с медицинско оборудване в България
Бизнесът на Барбара с медицинско оборудване в България

Някои от най-приятните ми спомени от края на 1980-те години бяха градинските партита по случай рождения ден на кралицата, чийто домакин беше посланик Джон Фосет. Той знаеше как да подбере подходящата компания от дипломати, български и британски бизнесмени и един прекрасен духов оркестър в британската резиденция.

И тогава комунизмът се срина… По това време управлявах собствена компания – „Пиар Трейдинг” (PR Trading) – и си спомням добре, че през късния октомври на 1989 г. група инженери от България пристигнаха на обучение в една от британските компании, с които работихме. Когато една сутрин ги събирах, видях, че с интерес четат британските вестници за демонстрациите в Берлин, (които впоследствие доведоха до падането на Берлинската стената) и отбелязаха: „Това никога няма да се случи в България.” И наистина никой не мислеше, че това е възможно, но то се случи.

Български инженери във Великобритания преди падането на комунизма
Български инженери във Великобритания преди падането на комунизма

По това време завършвахме третата си сделка за пренос на технологии – за производство на ножчета за бръсенене и ножчета за еднократна употреба във „Вазовски машиностроителни заводи” в Сопот. Тази сделка се осъществи след много трудности, свързани със срива на централизираното изкупуване и внезапната липса на средства в България. Оцеляхме благодарение на бизнеса с медицинско оборудване.

По това време – 1992-1993 г. – търсехме най-безопасния начин да си гарантираме дългосрочен бизнес, което очевидно щеше да се постигне само с установяване на дългосрочен частен бизнес в България. Заради опита ми в медицинската сфера, реших да се включа в бизнеса с новооснования частен бизнес за дистрибуция на фармацевтични продукти. Помогна ни фактът, че много от доставчиците бяха британски или американски компании, които с право или не се чувстваха по-сигурни да правят бизнес с българска компания с британски собственик. В този бизнес ние процъфтяхме.

Това не означава, че нямаше много провалени опити в други браншове – това беше една безумна атмосфера на Дивия запад що се отнасяше до бизнес… всичко се продаваше (или разменяше), в това число известния несъществуващ червен живак, огромни количества памучна вълна, дори ракетни самолети МиГ. Опарихме се от опит да доставим цветя на лондонския площад „Ковънт Гардън”, след което разбрахме, че втората ни поръчка трябваше да бъде доставена на 8-ми март (Международния ден на жената – по онова време не беше голямо събитие никъде извън Източна Европа) и независимо от предварителните уговорки, успяхме да направим износ само на непродаваеми в Лондон цветя. Излишно е да казвам, че на „Хийтроу” пристигнаха само няколко букета и дори не си направихме труда да отидем да ги вземем. Никога след това не се занимавахме с бъзрооборотни стоки.

България вече беше в кръвта ми и затова не бе голяма изненада, когато синът ми Роб съобщи, че ще се жени за българската рок звезда Милена. Това се случи в ритуалната зала „Челси Таун Хол” в Лондон на 14 февруари 1995 г.

Сватбата на сина на Барбара Роб и българската рок звезда Милена
Сватбата на сина на Барбара Роб и българската рок звезда Милена

Бързо преминавам към 2006 г., когато вече бях напуснала фармацевтичния бизнес и се бях преместила в консултанския сектор. Докато проучвахме потенциален проект за туризъм в Садовец в Северна България, попаднахме на невероятен, но непознат паметник на 10 неизвестни „общи работници”, загинали на кораба „Титаник” през 1912 г. Очевидно докато някои добри българи са работели върху резиденцията на британския посланик в София, 33-ма от техните по-авантюристични сънародници са срещнали трагичния си край на път към един по-добър живот на небезизвестния британски кораб.

Паметна плоча за българи, загинали на кораба „Титаник” през 1912 г.
Паметна плоча за българи, загинали на кораба „Титаник” през 1912 г.

Докато се занимавах с този проект се натъкнахме на узрели храсти с наситени сини плодове (трънки), които растяха по местните огради, непредизвикващи интерес у тамошните жители. От този ден нататък, в средата на всеки септември събираме трънки и ги превръщаме в ароматен джин, който подаряваме на нашите български приятели по Коледа. Питието стана толкова популярно, че сега много българи също събират трънки и правят от тях джин за Коледа – малък подарък от нас за тях.

Трънки, от които се прави ароматен джин
Трънки, от които се прави ароматен джин

Прекарала съм по-голямата част от последните 30 години в България, а през последните 10 съм тук постоянно. Считам това за привилегия.

От първия ден, в който назначих своята дясна ръка Мария Стоева, съм имала късмета да работя с млади, амбициозни българи, които са приели с радост възможността да учат и да се усъвършенстват. Днес почти всички продължават да живеят и успяват в България. Почти всички наши начинания са включвали обучение на български служители и клиенти, на което те са откликнали добре.

Последното ни начинание, започнато от любов към България и без каквато и да е мотивация за парично възнаграждение, са приложенията за смартфони и таблети „The Best of Bulgaria”.

Нека добрите взаимоотношения между нашите две страни процъфтяват!