от Джон Клоак
Джон Клоак е британски посланик в България в периода 1976-1980 г. Когато, преди няколко месеца, го поканихме да се включи в „100 Years UK in BG”, той ни отговори, че „пази много добри спомени от България” и че винаги е смятал британската резиденция в София за „най-хубавата на Балканите”.
100-годишнината на дипломатическите отношения между Великобритания и България се отбелязва по времето, когато Джон Клоак е посланик в България. Разбираемо, допълни той, празненствата #100UKBG „ми изглеждат много подходящи”.
Наред със София, дипломатическата кариера на Джон Клоак включва мисии в Багдад, Хошимин, Ню Йорк, Москва, Техеран и други места по света.
„За 35 години вие направихте това, което църквата не успя да направи за 2000 години – накарахтe хората да спрат да ядат месо!”
© Richmond University
След три години в Търговския отдел ми съобщиха, че мога да стана посланик в София, България. Не знаех нищо за България, освен че се намира в южния, долен ъгъл на картата на Европа, а приятелите ми знаеха още по-малко. Съпругата на един от тях каза: „Джон е назначен в Белгравия!”.
[Скоро след като пристигнах] разбрах, че българите имат страхотно чувство за хумор. Също така изпитваха огромна любов към музиката – в страна от девет милиона те имаха девет професионални опери, по една във всеки от големите регионални градове. Това само по себе си говори много!
Връщам се към чувството за хумор. Българите разказваха истории един за друг, срещу системата и руснаците.
Лично чух Тодор Живков, тогавашният първи, да разказва следната шега: Отишъл Патриархът в Централния комитет да му поднесе подарък. Тодор Живков отсякъл: „Но това е ЦК на БКП”, а Патриархът отговорил: „Да, зная, но за 35 години вие направихте това, което църквата на успя да направи за 2000 години – накарахте хората да спрат да ядат месо.” (По онова време българите не разполагаха с много храна, тъй като правеха огромен износ).
По подобен начин партийният вестник „Работническо дело” всяка седмица публикуваше кратка, хумористична колонка. Напълно нормално бе в нея да намери място подобна история: Заместник се жалва на шефа си: „Ужасно ми е трудно да вкарам сина в университет. Можеш ли да помогнеш?“. Шефът пита: „Опита ли всичко?”. Получил потвърждение, шефът отговоря: „Уволнен си! Мислех, че имаш връзки”.
Личните контакти имаха огромно значение.
[В България] всяко семейство можеше да притежава парче земя в провинцията. Освен градския си дом, българите имаха право на още един и много от тях се възползваха. Не им беше позволено да назначават хора, но можеха да използват помощта на приятел и цената на тази „приятелска помощ” ставаше все по-висока и по-висока.
Ако пък в неделя вечер излезеше извън София, щеше да видиш много коли, пристигащи от провинцията, чиято задна седалка бе отрупана със зеленчуци, яйца и какво ли още не. Андрей Луканов, тогавашният заместник министър-председател, който отговаряше за външните икономически връзки, ми каза: „Това е нашата зелена икономика – никъде не се отчита, но не можем да живеем без нея.”
Допълнете със спомените на Джон Клоак за времето му на британски посланик в България през 1970-те години.
Този материал е част от обширно интервю на Джон Клоак за British Diplomatic Service Oral History Project (BDOHP), проект на „Чърчил Колидж”, Кеймбридж. Копирайт правата на този откъс принадлежи на BDOHP. Материалът е публикуван с разрешение на BDOHP и знанието на Джон Клоак.