от Хилъри Артър
Хилъри Артър живее в България между 2001-2005 г., докато работи в британско посолството София. Тя е първият обитател на западното крило на британската резиденция и в историята си за поредицата #100UKBG разказва за живота си в там.
Новината за празненствата „100 години” (#100UKBG) събуди у мен спомени, защото имах късмета да живея в западното крило на резиденцията между 2001-2005 г. Започнах работа в Консулския отдел през август 2001 г. и първоначално се нанесох в един от апартаментите на посолството в Бояна, но всъщност исках да съм по-близо до града. Затова, когато посолството се премести на ул. „Московска” по-късно същата година, с радост приех възможността да заживея в западното крило, което между другото преди това беше ползвано за офис на Търговския отдел.
За да се приспособи офисната към жилищна среда бе необходим ремонт. Това означаваше да се сложи кухня и тясното и високо стълбище към спалните да се замени. Нанесох се в един студен и снежен ден в началото на 2002 г. Това, което ми направи впечатление и ми помогна да почувствам това място като дом веднага бе колко топла и уютна бе къщата. Въпреки огромните прозорци и високите тавани можех безгрижно да разопаковам багажа си, облечена по тениска и чехли. Централното отопление бе истинско предимство, особено когато един от опитите ми да запаля камината в дневната доведе до паника заради задействалите се противопожарни аларми в къщата.
Няколко човека се учудиха на решението ми да живея в една и съща къща с шефа си (в интерес на истината ние ползвахме различни входове). Всъщност никога не ми липсваше лично пространство и виждах посланика повече в офиса, отколкото във вкъщи. Още повече имаше много положителни неща на това да живееш в западното крило – например, невероятната градина, безопасността и бързия достъп до центъра. А що се отнася до негативите? Не мога да се сетя за никакви, освен може би случайното позвъняване на вратата ми от минувачи все още не разбрали, че посолството се е преместило на ул. „Московска”.
Останах доволна, когато видях, че посланик Алън и семейството му са поставили специален изход за котки в западното крило. Българският ми котарак Трифон (кръстен на Св. Трифон, защото се роди на 14 февруари) отрасна там и гледаше на градината като на лична територия. Постоянно се блъскаше в протекторите на тротоара на резиденцията и също обичаше да се промъква в основната част на къщата, когато френските прозорци бяха отворени и най-вече, когато някой свиреше на пианото. Взех Трифон със себе си обратно във Великобритания и той трябваше да се задоволи с доста по-скромна заобикаляща среда…
Не съм сигурна дали западното крило все още съществува като самостоятелен апартамент, и ако да, надявам се, че настоящите му обитатели му се радват толкова, колкото аз някога.
