Ваканцията в Боровец, която промени всичко

от Симон Фийк

Саймън Фийк посещава България за пръв път през 1997 г. – идва на зимна ваканция с тогавашната си приятелка. По-късно, когато търси къде да инвестира в недвижимо имущество, България е първата страна, за която се сеща. Това се случва преди 11 години. Останалото е история, (която включва и основаване на собствената му компания в София – Thunder Box).

През 1997 г., след едногодишно пътуване из Европа (пропускайки България), се завърнах в Блайти, за да започна следването си по политически науки в Университета в Ливърпул. Нямах интерес нито към ученето, нито към правенето на политическа кариера, но бирата в Ливърпул беше по-евтина, отколкото на други места във Великобритания.

За да докажа пълната си липса на интерес към образованието, когато надлежно получих студентски кредит (около £1300) моментално го изхарчих за 100-кубиков мотоциклет и сноубординг ваканция с тогавашната ми приятелка до малка странна страна, предлагаща най-евтините билети за лифтове в Европа – България.

В Ливърпул като в Ливърпул откраднаха мотора ми седмица след като го купих, но все пак имах билетите за пътуването ни за Нова Година. След няколко месеца се качихме на полета от Манчестър до София готови да се спуснем по пистите.

Веднага след като самолетът излетя, кабинният екипаж включи мониторите, показващи картата на Европа и проследяващи маршрута на самолета. “Къде отиваме?”– попитах половинката ми, докато носът на големия самолет показваше на екрана посока към Югоизточна Европа.

При кацането в София разбрах, че съм в страна, различна от всичко, което бях виждал дотогава. Надписите на табелите приличаха на руски и не можех да намеря нито един банкомат, докато се събирахме около превозващия ни автобус към малко местенце, наречено Боровец.

При пристигането ни във хотел „Ела” в Боровец сменихме няколко стотин паунда в български лева. По онова време еквивалентът на £200 в българска валута изискваше да носим две 30-литрови раници.

На следващия ден първото ми спускане от най-високата точка в Боровец (Мусала) ме накара да се почувствам добре, въпреки липсата на сняг в основата. Бързо открих „местното решение” на проблема, когато приближавах към базовата станция зад ъгъла… на скорост… Намерих се върху капака на жълто такси Лада, което всячески се опитваше да се изкачи по 35-градусовия леден наклон.

Шофьорът скочи и без да пита взе ските и борда ни, хвърли ги в купето и поиска еквивалента на 20 пени в българска валута, за да ни откара обратно до лифтовете. Димитър, шофьорът, както разбрахме по-късно, беше директор на местната гимназия в Самоков, и това беше ваканционната му работа. Беше прекрасен екскурзовод през цялата ваканция.

Останалата част от седмицата премина с много позитивни инциденти (много от които не би трябвало да описвам) включително и сделка, която сключихме със собственик на ресторант, който ни позволи да се храним и пием в заведението му цяла седмица без да плащаме в замяна на чифт дънки, който носих първата вечер.

Върнах се във Великобритания с чувството, че съм видял част от Дивия изток и, че съм изживял истинско приключение. Родителите ми бяха смаяни, когато напуснах университета следващия семестър, но на втори прочит, решението да похарча студентския си заем за пътуване до България, бе по-добро решение, от която и да е книга, която съм купувал. Няколко години по-късно, когато мениджърът на компанията, в която работех, ме попита къде да насочим инвестициите, свързани с недвижими имоти, отговорът ми дойде доста бързо… „Веднъж отидох до едно забавно малко място, наречено България… Мисля, че трябва да го проверим отново.” И продължих: „и бирата беше изключително евтина”, сякаш, за да подсиля довода си. След два дни бях в България. Това се случи преди 11 години.

Останалото е история!