от Ребека Ричърдсън
Ребека Ричърдсън е маркетинг специалист от Лондон. Обича да пътува и казва, че е щастливка, че е имала възможност да живее в Дубай, Санто Доминго, а сега – София. В свободното си време пише, снима и поддържа блог за живота и пътуванията си из България. Когато не е заета с някое от тези неща, прекарва времето си в компания с добри приятели и хубаво вино.
„Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!
Иска ми се да бяхте тук!
Ребека”
Първото ми пътуване до България беше през 2012 г. Бях срещнала приятеля си, който е от София и учеше във Великобритания. Той разказваше за страната си с такава любов, че нямах търпение да я видя. Преди да го срещна, не знаех много за България или българската култура, затова не бях сигурна какво да очаквам. Резервирахме ваканция – седмица в Созопол и втора в София. Така щях да мога да видя и морето, и града. Останах много изненадана! Не знам защо, но когато мислех за България, не си представях толкова красиво място – мислех, че е студена комунистическа страна… и бях грешила. Още докато преминавахме с кола покрай плажната ивица, пред нас се появи прекрасна гледка, сияйно слънце, чувахме музика; инстинктивно усетих, че тук щеше да ми хареса.
След приятен ден на плажа щяхме да вечеряме в стария град на Созопол. И когато стигнахме там, останах удивена! В малки магазинчета за сувенири, закътани по павирани улици, се предлагаха най-различни съкровища, включително ръчно изработени бижута и всеизвестното розово масло. Исках да взема от всичко! Купихме толкова подаръци, колкото можехме да носим. Следващата изненада бе българското вино – толкова хубаво, а свежата риба бе невероятна на вкус. Само след ден в България, вече бях влюбена в страната. Бях намерила своето райско кътче на земята!
Седмицата ми в София бе също много приятна и изненадваща. Не очаквах да видя толкова модерни молове и такъв нощен живот. Една седмица не бе достатъчна, но направихме всичко възможно да посетим колкото може повече места. Видяхме катедралата „Св. Александър Невски”, разхождахме се из паркове и хапвахме в ресторанти с традиционна българска кухня и ракия. Дори успяхме да прекараме ден в Копривщица, където се пренесох в ХIХ-вековна България.
Ваканцията свърши, но аз знаех, че един ден ще се върна в България, за по-дълго, и ето ме тук две години по-късно! Преди живеехме в Лондон и, колкото и приятно да ми беше там, все търсихме ново и вълнуващо място. Получихме страхотно предложение за работа на Карибските острови. Стегнахме багажа и се сбогувахме с Великобритания. Беше прекрасно, но винаги се чувствах прекалено далеч от дома. Обичам да пътувам и бях живяла в Дубай, но десетчасовият полет бе прекалено дълъг за мен. Когато решихме да си тръгнем година по-късно, нямахме конкретен план какво ще правим. Тогава приятелят ми получи предложение за работа в София, и това бе идеалната възможност да се преместим тук. За мое щастие, в компанията имаше свободна позиция и за мен. Нямаше нужда да се тревожа – започнах работа седмица след като пристигнахме!
Разбира се, най-голямото ми притеснение бе, че не говорех езика, но работата ми е в областта на маркетинга, а клиентите – във Великобритания и Европа. Затова, с изключение на някои неловки срещи в офиса, това не се оказа огромна пречка. След няколко ходения до администрацията и подписване на може би стотици формуляри в банката, бях официално регистрирана.
Сега, шест месеца след пристигането ни, съм все така влюбена в България! Посещавам събития за запознаване с други чужденци в София; срещам се много интересни хора от най-различни краища на света, които са се преместили тук, и дори създавам приятелства в Туитър. Все още не говоря български, въпреки че започвам да разбирам и мога да водя най-обикновени разговори. Искам да науча езика и съвсем скоро ще отделя време за това; досега не бях много постоянна, а и с английски език можеш да се справиш съвсем спокойно навсякъде в София. Дори преподавам английски на колегите си веднъж седмично и на тях им харесва да упражняват езика с някого, на когото е майчин.
България продължава да ме изненадва, а съм видяла само малка част от нея. Качих се на Черни връх и започнах да се уча да карам ски в Пампорово – неща, които никога не съм си представяла, че ще правя! Всеки път, когато се запозная с нови хора, те ми разказват за невероятно място, което трябва да посетя. Често правя списъци, защото наистина има толкова много възможности! Трябва да посетя Велико Търново или Розовата долина, или Седемте рилски езера? Списъкът е невероятно дълъг!
Мислех си за този списък и колко хубаво би било, ако можех да събера всичко на един уебсайт. Вместо обикновена туристическа информация, исках това да е място, в което да споделям снимки и преживявания от прекрасните места, които посещавам; от живота ми в България. Потърсих и не намерих нещо подобно. Така реших да създавам eatstaylovebulgaria.cоm.
Сайтът разказва какво означава България за мен – място с прекрасна храна, на което ще искаш да останеш и, в което ще се влюбиш! И защото има толкова интересни кътчета тук, не мисля, че ще настъпи момент, в който ще свършат историите, които искам да разкажа. Приятели и посетители на сайта също са добре дошли да споделят свои снимки и истории. В крайна сметка това, което искам да създам е пътеводител за България, включващ всичко, което това много специално място може да предложи. Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!
Иска ми се да бяхте тук!
Ребека
