от Александра Михайлова
Александра Михайлова е управител на британската резиденция в София от 2002 г. Решихме да направим изключение от правилото в „100 Years UK in BG” да участват само британски граждани, някога или все още живеещи в България, защото Алекс е пълна с истории за „къщата” и работата в нея.
За мен продължава да е невероятен фактът, че вече дванадесета година работя в британската резиденция в София. Бях избрана за мениджър на резиденцията след вътрешен конкурс и изпитвах странно вълнение, смесено със страх от онова, което ми предстоеше.
Знаех, че това е сградата, за чието построяване британски архитект убеждава българското правителство да отдаде парцел. Веднъж завършена, британското правителство я харесва толкова много, че построява идентична на нея къща в Белград. Софиянци започват да наричат спирката на трамвай 1, който тогава минавал по бул. „Васил Левски”, „Английската легация”. Защото харесали резиденцията много и, защото била една от най-модерните и европейски изглеждащи сгради в някогашна София.
Днес, дванадесет години по-късно, знам, че съм част от „къща”, изпълнена с история, спомени, порядки, но и много динамика. Работата в резиденцията включва малките ритуали – от вдигането на знамето, през изготвянето на покани за събитие, до подреждането на гостите по протокол за официална вечеря, до работата по цветната схема на градината – и големите визити – от членове на кралския семейство, през министри, до водещи британски бизнесмени.
През годините резиденцията е била „домакин” на безброй събития, средно по около 50 на година, а измерено в брой хора, прага на къщата продължават да престъпват по около 4000 човека на година.
А за ежедневието – имам най-различни истории: отдавнашни, скорошни, смешни. Те се случват между другото, а справянето с тях – между малките ритуали и големите визити. Една от тях не мога да забравя. На много хора, тя може би няма да изглежда толкова ужасна, но за мен бе истински кошмар.
Част от задълженията ми е да се грижа за мебелите и цялостното обзавеждане на сградата, а като се стигне до представителните помещения, трябва да се действа изключително внимателно, тъй като повечето съставни материали са с особена структура.
Преди няколко години правихме освежителен ремонт на балната зала и решихме да почистим пердетата (тук се налага да поясня, че тези пердета са изключително тежки, с три вида различен по състав плат). Дадох мостра на фирмата, за да видя как ще реагират пердетата на пробното почистване. Мострата реагира нормално, без отклонения. Занесохме всички пердета за почистване. И когато ги окачихме, едва не получих удар – бяха се скъсили с 60 (да, шестдесет) сантиметра!
Говорих с колегата ми от Лондон какво се е случило. За „благодарност” сега използват моя случай като образец какво не трябва да се прави с пердета, когато обучават бъдещи мои колеги.
Това е една от нелепите случки. Понякога се налага колегите ми и аз да се справяме с такива, но не това е най-същественото. Най-важното за нас е да усетим радостта на гостите от сградата и удовлетворението от отлично поддържаната градина.
Резиденцията е приютявала хора от различни сфери на обществото – бизнес, политика, изкуство, спорт и продължава да буди интерес. Това се доказа от Деня на отворените врати, който се проведе за пръв път през юни миналата година. Тогава резиденцията бе посетена от 1,300 човека. Тази година отново плануваме да отворим резиденцията и се надявам отново да имаме такъв успех! А междувременно, работата в резиденцията продължава – между малките ритуали, големите визити и всекидневните задачи. Всеки ден. Вече дванадесет години.
